планът за този уикенд беше село смилян и зеленото из и около него.
тръгнахме в събота преди обед (когато аз участвам в пътуването си е цяло изпитание да се тръгне рано и навреме :))
и се прибрахме в неделя вечерта.подарихме си зелена приказка, много тишина и чист въздух ухаещ на дъжд и борови иглички - все неща, за които и двамата бяхме зажадняли.
родопите винаги са ме удивлявали с красотата си - без значение пролет ли е, есен ли е, зима ли е. любими са ми с безкрайните си борови гори, с малките селца, с белите джамии и съвършено усмихнатите и безгрижни хора.
колкото и да ги обикаляш, винаги ще те изненадат с някое тихо и спокойно кътче. както се и случи и този път.ако трябва да съм честна, освен в чепеларе и смолян, из останалите селца от маршрута не бях ходила, та изненадата си беше неизбежна :)
щяхме да нощуваме в село смилян, така че цялата програма се въртеше именно около него.
общо взето зеленото започна още от юговско ханче. занизаха се смесени гори и поне четири различни нюанса на най-пролетния цвят.
прогнозата за уикенда беше ужасна, но мен ако питате определено случихме на време за разходки из горите. беше хладно, но в никакъв случай студено. слънцето се показваше доста често иззад белите облаци. небето си беше достатъчно синьо, когато си трябва, и сърдито, когато валеше. дъжд имаше, но колкото да засили аромата на иглолистните гори. изобщо - приказен уикенд :)
след смолян се насочихме към едно селце, чокманово, което беше харесало много на наско предната седмица, когато изкара няколко дни из този край с група шведи собственици на гори.
и да - чокманово разкри истински родопски пейзажи. препоръчвам го без да се замислям.
след чокманово тръгнахме на югозапад към арда и горна арда. минахме през могилица, където имаше една мега интересна селска чешма.
мисля, че не е нужно да споменавам, че във всяко селце имаше джамия, някъде се съседстваха джамия и църква - доста типична гледка за този край.
от горна арда видяхме и гърция, а в махала билянска пък се натъкнахме на цяла инвазия от бели огромни охлюви! аз бели охлюви не бях виждала никога преди!
и така след като ни наваля и дъждът, и слънцето ни напече - тръгнахме към смилян.
там спахме в едни уникално симпатични къщички драгнев. и вечеряхме и закусвахме у съседите славчеви.
на вечеря ни гостиха с патетник и два вида салата от смилянски боб. пихме невероятно червено вино от кортен! а собственикът на къща славчеви - борката - облечен в сиви потури, червен пояс, сиво елече и сако, и черен калпак, в компанията на резбована гега потанцува хора за настроението на всички - под всички да се разбира нас двамата, съпругата му и трима подпийнали съседи, които след втората песен също се включиха, кой танцувайки, кой пеейки :)
родопчани още веднъж се доказаха като невероятни хора - усмихнати, мили, гостоприемни и тооолкова весели!
на следващата сутрин ни гостиха с калаци (нещо като палачинки, само че малко по-дебели и по-различни на вкус) и истинско домашно сладко от боровинки - безумно вкусно и уви, доста боядисващо :) имаше и домашно сирене, не по-малко вкусно, мед, който аз не опитах, ама наско набързо си омете калачката, която бе намазал с него, и чай - пак домашно производство, няма начин.
такива закуски понякога толкова ми липсват....
сити, доволни, отпочинали и с нови приятели, тръгнахме от смилян заредени с положително настроение поне за седмица напред.
покрай река арда стигнахме до с. бяла река, където спряхме за снимки. интересно е как пътят между смилян и бяла река е отбелязан като доста голям на картата, а си беше черен път - цяло изпитание с много локви, кал и дупки :) забавно!
планът за деня беше гр. златоград, чиято стара част е доста приятна за разходка. и двамата не бяхме ходили там, така че ни беше интересно.
а и така и така бяхме там, нямаше начин да не отидем до границата с гърция :) не сме излизали от българия, но пък си беше готино :)
след златоград поехме наобратно - отново през родопите - покрай момчиловци, което също ни разкри прекрасни пейзажи и където ни валяха огромни капки дъжд. и където дори се престраших да покарам :)
приказният уикенд приключи на юговско ханче с чорба от смилянски боб и пърленка със сирене.
страхотно изживяване.
красива зелена и чиста природа.
безумна тишина.
дъжд и слънце в едно.
и родопите. които ще ни липсват до следващия път, който дано е възможно най-скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар