керкини е неподозирана красота близо до нас.
езеро в северна гърция. до границата с българия.
до там се стига лесно и бързо. с кола - най-добре заредена с бинокли, тръби и хубави фотоапарати. най-вече обаче с много настроение и усмивки.
ние се натоварихме за там миналата неделя - 6 човека, двама от които орнитолози не само по образование, но и по душа, един "орнитолог по неволя", но пък много ентусиазиран, а останалите бяхме просто любопитни и невежи туристи :)
хубаво е да се тръгне рано от българия, макар и това да си е чисто и просто мъчение ;) (в 05:00 дори е леко късничко...)
но, повярвайте ми, гръцкото слънце може да е безумно жарко и в ранни зори дори, пък макар и в началото на юни.
а и идеята беше светлината винаги да е зад нас, за да направим колкото се може по-добри снимки на претенциозните, капризни и меко казано трудни за снимане птици.
ако трябва да съм честна, за приказния ден и многото красота допринесоха орнитолозите, защото ни обясняваха доста. друго си е да знаеш, че пред теб по асфалта крачи необеспокоявана сива чапла или пък че дебнем малък корморан. (силно се надявам правилно да съм запомнила имената, иначе рискувам да ме линчуват ;))
та, малко за керкини от доста неинформирана и непрочела гледна точка - за мен си беше чист резерват, мъничко кътче от един природен рай...
- много вода навсякъде
- безброй дървени лодки с леко изгнили гребла
- т. нар. какички, мънички и нежни жълти цветя, които изкачат от езерото
- водни лилии
- крави и биволи, наслаждаващи се на все още хладната вода и потънали почти целите в нея
- гръцката част на беласица - зелена и величествена
- четирилистни разковничета - много и всички носещи късмет :)
- синьо небе с бели памукови облаци, отразяващи се като в огледало долу
- и не на последно място разбира се - основната ни цел - какви ли не птици и птиченца. някои от тях, трябва да призная, бяха прекалено мънички за мен - хич не можех и да ги фокусирам, но пък по-големите ... от красиви, по-красиви. и от интересни, по-интересни.
намерихме и едно селце, чието име, убийте ме, не помня - та хапнахме вкуснотийки - калмари и хайвер (който ми хареса учудващо много!). всъщност, единственото леко отрицателно (ако изобщо е основателно да ползвам тази дума в случая) беше питието, което си поръчахме, познайте, вдъхновени от клиентите на ресторантчето, насядали на масите около нас. всички пиеха от него. любопитни - поръчахме и ние. е, оказа се рицина. това не е особено вкусно, да знаете (поне на мен не ми беше :))
ако трябва с две думи да заключа накрая - вдъхнови ме.
това беше първото ми стъпване в гърция. но, убедена съм няма да е последното.
само помислете - толкова близо до българия безброй райски кътчета, започващи от керкини :) а керкини вече видяхме. и пак ще се върнем там. защото беше първично. нежно. зелено. водно. слънчево.
горещо препоръчвам!
