andalucia

'mira, mira, dos cervezas, tres sangrias!'
04 - 11 май 2010

във вторник се прибрахме от едноседмична обиколка на южна испания.
започнахме от валенсия - слязохме надолу до мурсия - и оттам из андалусия - лас алпухарас - ронда - гранада - долу до гибралтар - и след това нагоре до севиля - а оттам за кордоба - толедо - и завършихме с мадрид.

















малко практическа информация:
летяхме с уиз еър от софия до валенсия - с полет във вторник, 17:00. принципно е удобен, но се губи цял ден в българия, мен ако питате :)съответно на връщане трябваше да летим от мадрид за софия с ийзи джет, рано сутринта, 09:50. така пак се губи целия вторник.
което ни остави с 6 пълни дни в испания и доста километри, с които трябваше да се справим бързо, за да имаме повече време из градчетата.

и така, излетяхме от софия при поне 25-градусови температури, адска жега. а валенсия ни посрещна сърдита, мрачна и ветровита. беше си зима направо - 13 градуса. заплашваше ни и дъжд. леко разочароващо, имайки предвид, че се предполагаше, че сме в една от най-топлите по това време европейски страни.следващият ден поне не беше ветровит и мрачен. хладен, но пък приятен и позволяващ повече разходки :)














валенсия не е особено впечатляваща. голяма е, не е толкова чаровна, колкото би било едно по-малко сгушено някъде из зелените хълмове градче. и все пак има свой си чар - ярките и многоцветни графити са на всяка крачка, има тесни улички и скрити площадчета с портокалови дръвчета, които ухаят прекрасно!

входът на катедралата е красив, различен от тези, които досега съм виждала. вътре не влизахме, но пък обогатихме сетивата си, съзерцавайки я отвън, от площад plaza de la reina. въпреки че бяхме наясно колко българи живеят и работят тук, българската реч малко стряска първоначално, особено ако чуеш изказване от рода на, 'чакай, че тая ми пречи да снимам...'

трудно е обаче нещо подобно да помрачи настроението ти, когато опознаваш ново място и се гмуркаш в непознати звуци, аромати, цветове.
катедралата на практика е оградена от площади - отзад е plaza de la virgen с още една църква, която обаче не привлича особено. тук имаше и лимони. толкова е приятно вместо обичайните липи от вкъщи да минаваш покрай портокали, лимони, гингко билоба, лайм и всякакви подобни...
през валенсия преди е минавала река турия, вливайки се в средиземно море. след огромно наводнение през 1957 година обаче реката е отклонена и днес минава покрай предградията на града. първоначалното й корито е запазено обаче и пресича валенсия, превърнато е в 9-километров парк с много велоалеи и игрища. стига почти до морето. нямахме време да се разходим по 'реката', дори сме пропуснали да видим гъливър и лилипутите (но хубаво е да има и нещичко за следващия път, нали :))
може би си заслужава да се види и закрития пазар на валенсия - накъдето и да погледнеш, виждаш висящите бутове хамон, толкова обичан тук. пазарът е огромен - шумен, истински цветен, предлагащ плодове, чиито имена дори не знаехме, милион видове салам, морски дарове, а на опашки се редяха нагласени испанси баби с пазарски чанти на колелца. определено си е преживяване.
срещу пазара е старата борса - доста голяма сграда, която мен лично не ме очарова особено, но пък градината й беше симпатична, а и имаше пейки!







Общо взето тук приключи обиколката ни на града, просто защото следобедът беше посветен на безумно огромния и прекрасен според мен комплекс ciudad de las artes y las ciencias - всяка от сградите е чудо на архитектурата и плод на доста раздвижено въображение, мисля си аз :) между другото комплексът е построен в градините на турия, така че ако се разходите из тях, все в един момент ще стигнете до него.
мозайките малко напомнят на гауди и барселона, съвсем мъничко обаче.
ние започнахме разходката си из комплекса от единия му край, за да стигнем до кулминацията в другия.
не мисля, че ще мога да опиша сградите една по една, така че е по-добре просто да ги нарисувам чрез снимки.
това, което ме очарова много, освен самите сгради разбира се, е водата. навсякъде е. много бледо синя, заради дъното, бистра, плитка. отразява слънцето и привлича по свой си начин.
но обратно към сградите (само за протокола, влязохме само в океанографик):
първа е palau de les arts reina sofia - има четири огромни зали вътре с общо 4400 места - опера, балет, театър, конференции. общо взето единствената сграда, която я надминава по капацитет е операта в сидни.
следва я hemisferic - това е сградата в комплекса, която първа отваря врати. вътре има imax, планетариум, провеждат се лазерни представления.
трета е научният музей - от това, което се вижда в сайта, съм убедена, че е мега интересно, но наистина, за да успеете да разгледате целия комплекс, ще са ви необходими минимум 2 дни, според мен.
успоредно на музея има нещо, което се казва umbracle - сякаш тунел, пълен с палми и цветя, прегръщащ те все едно, но не скриващ гледката към небето.
след научния музей, комплексът сякаш се разделя от един висок футуристичен мост, по който си има движение.
и след моста идва ред на най-прекрасната част от комплекса - океанографик! - най-големият аквариум в европа.
това си е рай за децата! и за мен, следователно :)
а в океанографик има какво ли не - от делфини и белуга през моржове и морски лъвове до акули, пингвини и костенурки. уникално е меко казано за преживяването вътре.
аз, естествено, бях най-силно впечатлена от белугата - моя мечта от доста време. толкова мило, бяло и огромно създание! видях я! най-после :)
делфините както винаги бяха неземни, а тунелът под водата е безумен просто - толкова близо до акули не съм била :)
видяхме и риба слънце - горкото, толкова е грозновато :)
имаше пингвини, имаше моржове, които пляскаха заедно с хората, имаше странни лебеди, фламингота, едни невероятно червени птици, имаше огромни костенурки, имаше какви ли не цветни рибки и едни смешни раци.
изобщо - беше си вълшебно!
валенсия си заслужава дори само заради този комплекс, препоръчвам го горещо на всички, които се впечатляват от живота под водата и на всяко едно дете по света.

И така след доста обикаляне, с болящи крака и доволни, си тръгнахме от валенсия и се отправихме към мъничката област мурсия, където щяхме само да нощуваме.
хотелът ни се оказа много приятен, в курортното градче пуерто де мазарон, с уникална гледка към морето и малките островчета из него. гледката си заслужаваше както вечерта, когато хапнахме на терасата, така и сутринта при изгрев.
това беше просто спирка за почивка, след която на следващия ден продължихме към долината лас алпухарас.
от нея като че ли очаквахе малко повече, може би повлияни от изказванията в гайдбука, но пък аз лично останах много доволна, а и след много архитектура, малко природа не ние се отрази никак зле.
районът преди лас алпухарас, а и в началото на долината, е осеян от безумно много оранжерии, които мъничко развалят пейзажа. но пък му придават и някаква автентичност. хората тук са доста бедни и се изхранват от тези оранжерии. отглежда се какво ли не. под огромни, изпънати найлони, закачени на дървени колове. странна гледка са.
веднъж издържите ли оранжериите, започват завой след завой нагоре към сиера невада, безкрайни зелени хълмове с накацали по тях бадемови дръвчета и ярко жълти храсти. а насред всичко това тук-там се простират малки съвършено бели селца. по-нарядко бяха от очакваното, но пък маршрутът си заслужаваше. сиера невада все още беше бяла, а настроението ни беше доста усмихнато. нямахме време да спираме из селцата, естествено (такива са нашите пътувания), но си мисля, че из тях се крият разни неочаквани изненади, та може би и това ще е в плана за следващия път.
в гайдбука имаше предложение за автомаршрут из долината, който определено си заслужава, така че има какво още да откриваме там.
след като слязохме надолу, пътят ни продължи към следващата спирка от програмата - гранада. за някои това беше кулминацията на пътуването, за мен - почти :)
гранада е разположена в подножието на сиера невада, общо взето гледките от уличките на града са впечатляващи.
а и самият град е очарователен!
горещо препоръчвам квартала албайсин - стария мюсюлмански квартал на града, истинско богатство се оказа. въпреки че по книгите пише, че е доста опасен и не се препоръчва особено по време на сиеста. толкова е бял, има скрити патиота, пълни с цветя, тесни дълги улички, а от църквата горе на върха се разкрива безумна гледка към л'аламбра и сиера невада отзад. наистина е очарователен квартал. палмите и портокаловите дръвчета са неизменна част от гледката и тук. дори си мисля, че снимките показват само частица от вълшебството на тази част на града...честно казано, ако имахме повече време, бих се помотала още няколко часа из улиците му, макар и да са опасни. тук също се натъкнахме на малки площадчета, оградени от стари, олющени сгради и с изнесени навън маси и столове. част от архитектурата определено загатваше за чакащата ни на следващия ден л'аламбра - арабско влияние и несридски емири.
приказен квартал, наистина!
приключихме разходката със сангрия, бира и паея в едно от многобройните тапас заведения. добър завършек, няма спор :)
а на следващата сутрин, рано-рано, се насочихме към отсрещния хълм и гигантската вълшебна приказка л'аламбра. тази истински огромна червена крепост, криеща зад стените си величествени емирски палати и безкрайни градини несъмнено заслужава 13-те евро, които се плащат за вход (предварително, най-добре онлайн).
не знам, мисля, че и тук няма да се справя с описването на дворците, мозайките, патиотата, арките или пък градините, затова е най-добре снимките да си кажат. не че и те се доближават кой знае колко до съвършенството на това място, така че става само с виждане :) определено един от върховните моменти на пътуването!

след активното ни участие в 1001 нощ, се качихме в колата, а следващата цел беше ронда. градче, което в последствие влезе в програмата, а водачът ни не беше чел особено много за него :) е, добре че ронда отстоя мястото си в плана за деня, защото ни се разкри в цялата си прелест и се превърна в кулминацията на пътуването за мен.
невероятна е просто! разположена е горе високо, върху скалите на каньон. новият мост puente nuevo, който се извисява над реката, свързва новата и старата част на града. твърди се, че архитектът на моста пада от него и намира смъртта си долу, докато се опитвал да гравира датата на завършването му.
старият мост puente viejo не отстъпва по величие.
а белотата на града без съмнение омагьосва.
снимките казват достатъчно.
а колко пъти още искам да се върна там...

от ронда тръгнахме към гибралтар, а пътят ни мина през красивата serrania de ronda - величествени зелени хълмове, подслонили подобно на лас алпухарас много бели малки селца. тук има и национален парк - място, което определено си заслужава поне седмица трекинг, така че остава в списъка с места, на които да се посветим.

и така - забавната изненада на пътуването - гибралтар. и море. и британски английски - най-после някой да проговори на разбираем език!
и макаци! много и навсякъде по скалата на гибралтар, и нахални, и толкова толкова смешни :)
гибралтар иначе е малък - улиците са прекалено тесни, а градският транспорт ползва едни толкова малки бусчета, че чак ти става забавно :) но няма как иначе - завоите са много и още по-тесни, та малкото превозно средство си е предимство тук. най-добре моторче или велосипед, а защо не и пеша - все пак разстоянията наистина са безумно кратки.
главният път, този, от който се влиза от испания, пресича ... внимавайте сега ... пистата на летището! уникална гледка е. за минути изпуснахме един самолет на иберия. иначе щяхме да го гледаме със зяпнала уста, няма съмнение. пистата влиза навътре в морето и е доста къса. а вятърът е много и непрекъснат. как излитат и кацат самолетите - мисля, че не искам да разбирам :)
след тази гледка се насочихме към the upper rock - скалата на гибралтар. за съжаление върхът се оказа военна зона и вече бяха затворили за посетители, та успяхме да се качим някъде до средата само. но и на толкова се зарадвахме. и то много. а за усмивките ни допринесоха макаците! диви и все пак не толкова :) гладни, или поне представящи се за такива, за да получат я някоя бисквитка, я гризини, я плод ;)
в момента, в който ги видяхме, ни видяха и те и познайте - засилват се и се качват право върху колата! оттам слизане няма. возят се гратис и важни важни :) наблюдават дали случайно вътре няма нещичко, което да им се ослади и в момента, в който посегнете да отваряте вратата на колата - скачат, опитвайки се да нахлуят вътре. нахални са - казах аз :)
несъмнено са много интересни, може би защото не са зад решетки, а спокойно си обикалят около теб, катерят се навсякъде и хич не им пука.
гибралтар е задължителна спирка, ако пътувате из андалусия! ако беше и малко по-топло, щяхме и на водата да се порадваме. тя обаче се оказа ледена, та само я гледахме от пясъка. скалата се вижда в цялата й прелест долу от плажа, така че една кратка разходка по брега е a must.
толкова от гибралтар и морето.
на път към севиля! където слава богу, най-после имахме цели 2 нощувки, та можахме да си починем мъничко и да се разходим спокойно и лежерно, без да бързаме за следващата точка от програмата.
севиля е голяма, но много по-приятна от валенсия. тук е алказар - една миниатюрна л'аламбра, бих казала аз. трябва да се посети, защото крие зад стените си много много красота - вода, палми, безброй различни видове мозайка, арабско влияние отново и портокалови дръвчета. градините на алказар са приказни и спокойни. редом с хората се разхождат пауни и патици, а зеленото е навсякъде. поне няколко часа си трябват тук, ако не се застоявате прекалено много, разбира се :) иначе и ден е малко. аз бих отишла втори път, че и трети даже.
река гуадалкивир минава през града, така че разходка по брега й би се отразила добре на всеки. малко слънце, много палми, вода и шарени сгради на отсрещния бряг. какво повече му трябва на човек?
е, парк мария луиза може би ;) след цял ден по малките улички на севиля и из градините на алказар, пейките в парка покрити с мозайка се оказаха дългоочакван и бленуван оазис :)
факта, че имахме 2 нощувки в града, ни даде възможност да си подарим един час фламенко. не мога да го опиша, безумно е. аз бях с отворена уста по време на цялото представление. пренесох се в един съвсем съвсем друг свят. музика, емоция, страст, сексапил, китара, погледи. магия. друга дума не знам дали би паснала тук.
не знам дали друг, освен испанец, би могъл да танцува по такъв начин фламенко...
с това приказната севиля приключи. до следващия път, когато ще й посветим много повече от 2 нощувки :)

последните дни в испания подарихме на кордоба, толедо и мадрид. за съжаление, ще ги обединя, защото нито един от трите не успя да изпревари всичко видяно и преживяно дотук. три столици по различно време, но определено не толкова велики, колкото бяха гранада, ронда, севиля....
кордоба не би била нищо особено без мескитата си, която привлича като магнит. и която е огромна! великолепно съчетание на мюсюлманско и християнско под един покрив. великолепно!
толедо пък си има катедралата. изненадващо голяма и красива.
а мадрид - мръсен и огромен. разочарованието на пътуването. ако изобщо мога да си позволя да използвам думата разочарование тук... просто очакванията ми бяха някак доста високи, подхранени от красотата предните дни. прекалено голям. прекалено бетонен. и все пак с малки заведения, в които се сервира сангрия :) и все пак с дон кихот и санчо панса. и все пак с безкрайно красиви табели на улиците. и все пак с красиви паркове. и все пак столица на една страна, която ме изненада приятно и която спечели симпатиите ми. въпреки че не очаквах толкова много. и въпреки че за мен италия остава поне на крачка пред испания.

е, колко много остава да се разгледа там.... така че заключения ще правя едва след като я обходя цялата.

всичко завърши с един анулиран полет заради вулканичния прах :) и с четири last minute билета с друга авиокомпания :)
но с безброй преживявания, над хиляда снимки, много цветове, много емоции и звуци, милиони портокалови и лимонови дръвчета и дъх на арабски емири. заслужаваше си всяка минута.
а седмица изобщо не е достатъчна. дори само да се щрихова следващото пътуване във вълшебна андалусия...